Християн Пендиков: Още получавам заплахи
За живота като български жител, възстановяванвто му, бъдещите цели, помощта от България и подадената ръка от доктор Врабевски, беседваме с Християн.
- Разкажи ни по какъв начин минава един твой ден напоследък – къде живееш, с какво се занимаваш?
- Живея в София, сега интензивно уча граматиката на нашия литературен език, българската история и се приготвям за кандидат-студентски изпит.
- Отскоро към този момент имаш българско поданство – по-спокойно ли ти е в този момент?
- Да, усещам се по-спокоен, тъй като самото поданство ми дава повече сигурност в интервала, който ми следва в Република Северна Македония около правосъдните процеси, а със самото поданство станах и жител на Европейския съюз.
- Как върви възобновяване ти?
- Възстановяването върви все по-добре и по-добре, популярност Богу, и се надявам всичко да завърши скоро. Тук желая да благодаря на доктор Милен Врабевски, който извънредно доста ми оказа помощ и продължава да го прави, обезпечи ми в допълнение лекуване в частни клиники, с цел да се възстановя по-бързо, финансира уроците ми по български език и българска история, с цел да си приготвя за кандидат-студенските изпити, оказа ми финансова помощ, с цел да стартира да строя живота си в София.
Аз обаче съм единствено един от многото македонски българи, на които доктор Врабевски оказва помощ. Неговата поддръжка е от основно значение за способността ни да се борим за нашите права и за отбрана на нашето културно завещание.
- Все още ли получаваш закани?
- Да, за жалост към момента получавам закани и провокации съвсем всекидневно.
- Какво очакваш от делото, което оня ден още веднъж беше анулирано?
- Вече всички знаят от медиите какво се случи на делото оня ден. Мисля, че доста хора се изненадаха, че отидох да дам показания. Раэчитам на правосъдието в Северна Македония да организира обективен развой и да накаже тези, които ме нападнаха единствено тъй като съм македонски българин.
- Какви са проектите ти отсега нататък – как искаш да се подреди живота ти?
- Плановете ми за бъдещето са да запиша да последвам в български университет и когато завърша да се върна в Македония, тъй като и ние, македонските българи, имаме право да живеем и работим на земята на нашите предци.
- Как виждаш връзките сред двете страни отсега нататък, има ли светлина в тунела?
- През последните 2 години прекалено много ненавист против България беше изкуствено налята у хората в Северна Македония. Аз не преставам да съм оптимист и се надявам най най-после да я забележим тази светлина в тунела, само че това зависи най към този момент от политиците и ивституциите в Скопие. Всички виждаме, че България подаде ръка за приятелство, само че за едно общо европейско бъдеще не можем да разчитаме единствено на нея.
- Българите в Македония, тези, които познаваш и с които общуваш, опасяват ли се да се декларират като такива след всички събития през последната година?
- Част от българите въобще не се опасяват да признаят своя генезис, в противен случай – всекидневно го декларират и се борят за нашите права, само че има и доста други, които се опасяват, тъй като не виждат отбрана от постояните закани и обиди.
Източвник: уеб страницата на фондацеия Българска памет
